Седя отново сама с мисълта за теб, за твойте очи, за твоето лице, гледащо друга.
За твоята усмивка така красива, но е предназначена за друга.
За твойте ръце, които се превръщат в така желаната прегрътка.
Мечтите ми отново те следват,а ти бягаш от тях, отивайки при друга. Бягаш дори не поглеждаш назад, страхуваш се, че ако погледнеш те може да не са там, че може да са се отказали да те следват.
Да са се отказали да те търсят в нощта - теб и твоите очи, да са се отказали от това да те виждат с друга, хванати за ръце, целуващи се и прегръщащи се, влюбени до уши. 
Поглеждаш назад и виждаш тъмнина, празнина и мъгла, те са там, но избледняват и ти вече знаеш, че това е последният път, в който ги виждаш и изтръпваш, мислиш си, че вече е късно. Затваряш очи с надеждата след като ги отвориш те да са още там, преследвайки те. Отваряш очи и нищо не виждаш и това те наранява, защото ти си свикнал да тичат след теб, но вече е късно за това.