Гледам от страни и се надявам в някой ден и на мен да се случи същото, но уви живота и съдбата не са на това мнение. Изпращат ми болка, която пронизва сърцето ми и създава неописуема болка.
Ден след ден живея подобие на живот и се питам до кога ще ме боли, до кога ?
Не може ли да изпитам капка щастие и лекота на душата. Защо всичко трябва да бъде толкова сложно и така обвързано едно с друго ?!?
Стоя сломена с надеждата за промяна от страна на живота, на хората, които ме заобикалят и от самата мен.
Нямам сили доли да се изправя след поредния удар. Как се предполага сърцето ми да зарастне изобщо някога, като постоянно бива пронизвано и наранявано !?!

Щастието не се намира и не те достига, ти сама си го правиш. Много хора са щастливи с по-малко от това което ти най-вероятно имаш, други са по-нащастни от теб и с много повече. То зависи от теб, така че - горе главата и живей щастливо защото живота е хубав!