На къде сме тръгнали ....
На къде сме поели ? Никой не знае. Тръгнали сме да откриваме света, да го подбряваме и прочие, а погледанато реално на никъде не сме тръгнали.
Правим се на едни, а всъщност сме други. Търсим нещо, но не го намираме. И защо е така ? Може би сме тръгнали в грешната посока или просто това нещо, което търсим не трябва да бъде открито. Открием ли го, то губи своята тайнственост и загадъчност. После на нас ни става безинтересно. И защо ни става безинтересно ? Ами много просто, защото като загуби своята тайнственост ние вече няма какво да търсим, нямаме тръпка вече към него.
Тръгнали сме да откриваме света... Ми той вече си е открит бе хора. Всъщност ние не търсим буквално света с неговите аспекти с които го познаваме, а тръсим някакъв друг свят. Свят по различен от този, които познавяме вече. Свят, които да ни вдъхва доверие и сигурност, свят, които няма ясно изразени граници и не ни притиска. Тръсим вътрешният свят. Опитваме се чрез търсенето да открием и себи се, но май не се получава така както искаме.
В кайна сметка какво става - ни е само търсим нещо, което никога не откриваме. Тръсим света- не го намираме, защото той е някъде там скрит много добре, търсим себе си - кои сме и на къде сме тръгнали и това не намираме. Тогава ние какво сме изследователи ? Да ние можем да се наречем изследователи, но на самите нас.
Хубаво е, ако успеем да открием и света, които тръсим и нас самите.