Да се покажеш пред света и пред хората в него е трудно. Не можеш просто да излезеш и да започнеш да говориш, за това каква е твоята същност. Трудно и плашещо е това. Човек пази за себе си съкровенните си тайни, желания и болки. Той споделя само с най- близките си. Но какво става когато осъзнаеш, че нямаш ной-близки? Когато разбереш, че си сам с болката си? Какво трабва да направи човек в такава ситуация? Трябва ли да се затвори в себе си и да се опита да преодолее болката сам или просто да се остави на сивото ежедневие да го погълне? Затваряйки се в себе си той си създава още болка, но пък от друга страна просто няма друг вариант щом човек се чувства сам без някой до себе си. Какво може да направи такъв човек, който се чувства по този начин? Може да се опита да споделя и да разкрива себе си и болката си. Да, но ако не открие такъв приятел какво става? Той отново се затваря в себе си, не е толкова до това просто да преминем през болката колкото до това да намерим с кой да споделим за случващото се. По-лесно е да споделиш с непознат, защото той няма да съди толкова строго. Просто ще ти каже дали си постъпил добре или зле и може би ще ти как да поправиш това, а един истински приятел ще ти каже как да постъпиш и при това да не бъдеш наранен след това. Докъто непознатият просто ще отговори обективно като трета страна.
Да изразяваш себе си означава да разкриеш същността си пред света колкото и плашещо да е това.