Недостижими са мечтите ни, оставени без надежда, без капка светлина в тунела. Недостижими оставаме и ние самите, потънали в свят на несбъднати мечти и копнежи. В свят, в който постоянно ти се отнема нещо, в свят на постоянно страдание, в този свят на болка и унищожение имат ли място нашите копнежи?
Копнеж по недостижимото загнездва болка и тъга в душата на малките хора. Кара сърцето да трепти с последните капки надежда. Кара душата да иска, да страда, да се надява по несбъднатия копнеж. 
Душата едничка, измъчена, без сила да продължи напред остава изтормозена от недостижимостта на своите копнежи и надежди.
Душата може да бъде твои силен съюзник в борбата срещу живота, стига да съумееш да я захранваш редовно с нова сила да се бори за преудоляването на препятствията по пътя ти.